Разбира се, тук и сега ние все още се срещаме лице в лице със смъртта и един ден тя ще ни потърси. Много често забравяме за нея, но ето внезапно пристига ужасна, неизбежна, безсмислена. И все пак е трудно да опазим тази вяра, че постоянно изменяме или изгубваме този нов живот, който сме получили като дар и живеем сякаш Христос не е възкръснал от мъртвите и сякаш това събитие не означава нищо за нас. Това е резултат от нашата слабост, от неспособността ни да живеем постоянно “с вяра, надежда и любов”. Забравяме за всичко това, защото сме толкова заети със странични и ненужни, както и с всекидневните грижи. Тази склонност към забравата и греха отново превръщат нашия живот в “стар”, тъмен, лишен от всякакъв смисъл – безсмислено пътуване към безсмислен край.Живеем така, сякаш Той никога не е идвал. И това е най-дълбоката трагедия на нашето християнство.
През тази седмица службите са по продължителни, но въпреки това създават тържественост и емоционално напрежение. В тази седмица се проследяват страданието, смъртта и възкресението на Христос, съзерцават доброволното отправяне на Христос към спасителното му страдание. Той е оприличен на жених, отиващ на сватба- мистичното бракосъчетание, което Исус сключва с човечеството (Невестата), за да му възвърне белотата на дрехата, изгубена поради греха. Христос, увенчан с трънен венец – този, който ще бъде положен в гроб, ще прогони със своята спасителна светлина тъмнината, в която тъне душата ни.
Тази седмица е известна още като Последование на
жениха Необходимо е да бъдем будни и бдителни, за да можем да посрещнем жениха при самото му пристигане.
За това не трябва да обременяваме душите си с ненужни грижи. За това на този ден всеки от нас, трябва да си зададе въпроса: На кои девици прилича, на разумните или на неразумните?
Ако нашите светилници са празни, това означава, че
сме се изгубили сред нещата на този свят, без да познаем дара Божи, и така
ще бъдем вън от Царството
По време на прощалната вечеря Христос предварва и
отслужва своята жертва произнасяйки следните думи: “Вземете, яжте: това е
моето тяло…, пийте…това е моята кръв”. Христос, умивайки нозете на апостолите им позволява да “имат дял” с Него и да получат просветление за разбиране на тайните.
На този ден също се освещава светото миро- символ на
светия дух- с което ново-кръстените се помазват при приемането на
тайнството Миропомазание.както и на този ден се четат дванадесетте, които
проследяват живота на Христос от залавянето му до погребването Христос, който е господар на живота, лежи мъртъв и се полага в нов гроб. След това се прави шествие с кръста Христов, Св.Богородица и Св.Йоан като на това шествие се споменават живите и мъртвите.
всичко се изпълва със светлина защото Христос възкръсва от мъртвите и побеждавайки смъртта със смърт и ни дава вечен живот, което ще рече, че и ние един ден ще възкръснем, точно това е надеждата на Християнството |
Възможно ли е да обичаме и да желаем нещо, което не познаваме?
